Борт учебного корабля "Смольный" с курсантами Калининградского Высшего Военно-Морского училища.
Здравейте Варна! Посрещнете гости!11
Встречайте "Смольный" с миром и добром,10
Ваше вино и винограда грозди
С букетом роз за праздничным столом.
Родные лица мы на пирсе видим,
Руски моряк, той добре дошъл гост,
Болгары знают, их мы не обидим
И потому за дружбу первый тост.
Вижу друзей, с которыми учился,
И праздник не один с ними встречал,
Ведь я нежданно в Варне появился,
Поздравете България! Срещам!
Герои на "Шипка" помня във Варна,
Их чтят как русских братьев дорогих,
Болгарам мы за это благодарны,
Готовы защитить от бед любых.
ЛилИ ИвАнова нам пела песни
И Дворец Спорта ей рукоплескал,
Голос её как дружбы нашей вестник,
Божественно торжественно звучал.
Паметта винаги ще бъде среща
О матче волейбольном и футбол,
В котором нам друзья смогли навешать,
Тот памятный и дружеский нам гол.
Морской музей, эсминец и Вапцаров,
Болгарии писатель и поэт,
И пение церковное хоралов,
Я буду помнить еще много лет.
Уходим. Ще се видим скоро, Варна!
На пирсе снова провожают нас,
Училище нам будет благодарно,
Как благодарен будет и Парнас.
Вот за кормой осталась в дымке Варна,
Наш путь лежал домой через Босфор.
Мы покидали берег легендарный,
Нас снова звал к себе морской простор.
9-13 октября 1989 года. Пристанище Варна. България.
Перевод с русского языка на болгарский. Асен Стефанов.
ДОВИЖДАНЕ ВАРНА
Здравейте варненци!Посрещайте гости!
Посрещнете “Смольный” с мир и добро,
с вашето вино,грозде и безкрайни лозя,
и с букет от рози на празничната софра.
Родни мили лица виждам на пирса,
Руският моряк е скъп и очакван гост.
Българите знаят,че никога не ще ги обиди
И за това –за дружбата е първият тост.
Виждам другарите с които съм се учил
и много празници с тях съм празнувал,
а сега неочаквано се появявам във Варна.
Здравейте-братя!Радвам се и се вълнувам!
Във Варна помнят героите на “Шипка”,
почитат ги като скъпи руски братя.
На Българите за това сме благодарни
и ще им помагаме при беди и нещастия.
Лили Иванова хубави песни ни изпя.
Двореца на спорта-просто полудя,
ръкоплескаше на божественият и глас,
като знак на дружбата прозвучал за нас.
В спомените ни ще останат вечно
Мачовете ни по футбол и по волейбол-
Състезания по дружба и по сърдечност.
Като паметник остана единственият гол.
Морският музей,Есминецът, Вапцаров,
Този чудесен български поет
и песните в храма,които ни омаяха
ще помня “еще много,много лет “.
Заминаваме!Варна, скоро ще се видим пак!
На пирса-изпращачи ,нови приятели добри.
На пилона е издигнат българският флаг,
А Морското училище с песни ни благодари.
Зад кърмата ни в димката остана Варна.
Пътя за дома минава през Босфора.
Напускаме този легендарен бряг,
А нас ни зоват морските простори.
25 января 2010 года.
|