Дни идут. Уже весну разносят
Птичья трель, да звонкая капель.
Рассекая высь, зарю уносят
Отголоски диких журавлей.
Отцветут сады с дождями мая.
Цвет уронят нежной белизной,
Как слезинку на траву роняя,
Одурманят воздух пред грозой.
Кажется, ничто не успокоит
Эту землю, этот шум и дрожь,
Но с зарёю новый день приходит
И слабеет выплаканный дождь.
Приношу искреннюю благодарность Юлияне Доневой за перевод этого стихотворения на болгарский язык.
МИНАВАТ ДНИТЕ
Минават дните. Пролетта разнася
птичи трели – капчици звънливи.
Цепят висините и отнасят
отгласът на жеравите диви.
От дъждовете прецъфтя градината.
Цветът се рони, белота притуря.
Като сълзи се рони в детелината,
а въздухът мъгли, като пред буря.
Нищо май не ще успокои,
на земята този шум, трептеж.
Но пристигна нов ден призори
и намаля разплаканият дъжд. |
