Стихотворение «2. выжигание по коже»
Тип: Стихотворение
Раздел: Лирика
Тематика: Без раздела
Сборник: социанид
Автор:
Баллы: 2
Читатели: 264 +1
Дата:
Предисловие:
смысловесная лаборатория № 11758
(из сборника «социанид»)

2. выжигание по коже

замерзавцы в холодном поту согреваются теми
кто душевным теплом, не задумавшись, делится с ними!

молодой человек, доживая свой век в драной шкурке
за девицами всё ещё бегает козликом прытким
но, увы, лишь глазами теперь, ибо, старость в наградость!
молодая красивая девушка станет старухой
хорошо, если жизнь удалась – одуванчиком божьим
что с последней пушинкой взлетит на посмертное небо
а не то – жуткой ведьмой с седою косою до пола
на соседей косящейся, как на траву кормовую –
жаль, не видят такой, те, кто нынче её вожделеют!
...а природа сама для себя не является дикой –
у неё за спиной трилобиты культурных событий
где, в конце концов – каждый, начало начал обретает...
соревнуются люди, вотще покоряя природу –
совершенная в роде своём, совершённая глупость
завершённая в будущем (пирровой) полной победой!
прошлогоднего снега сугробы на Гробе Господнем –
задушевного холода нашего зимняя сказка...
только не приведи меня, Господи, мыслью в дом скорби
где с протёртых потерь лежебоки сдувают пылинки
где на стенах написано красной мочой имя розы!
ясен-красен: звезда – это крест безголовый с руками
и с раздвинутыми от греха не подальше ногами...

выжигание в дикой природе по собственной коже
убеждает любого – бежать на ловца без оглядки!..

                                                                                     19.07.2020г. от РХ


Послесловие:
это стихотворение на болгарском языке в переводе поэта Румена Шомова:

             2. Изгаряния по кожата

Замерзавците в ледена пот се съгряват със тези,
дето щедро душата си топла споделят и с тях!
младежът предъвква живота си като кожа обелена
след девойките припка все още подобно козле,
но, уви, вече само с очи, че носи наградата старост!
прекрасната млада девица ще стане старица
и добре е животът да бъде успешен – глухарчето божие
с пухчето свое последно да литне в небето следсмъртно,
а не като вещица дива с бяла коса до колени
да коси и съседите както коси се трева избуяла –
съжалявам, не виждат това, тези дето сега я желаят!
...а самата природа не се мисли за дива –
зад гърба й са скрити културни събития на трилобити,
в които накрая всеки начало на всички начала сам придобива...
в които накрая всеки начало на всички начала сам придобива...
състезават се хора суетни, кой пръв да пороби природата –
съвършена по свойта природност, несвършваща глупост
завършена в бъдеще време (пирова) пълна победа!
преспите снежни на ланшния сняг върху Гроба Господен –
зимната приказка на нашия студ задушевен...
само не вкарвай ме, Господи, с мойте мисли в дома на скръбта,
където ленивци издухват прашинки от протритите загуби,
а по стените изписват с червена урина на розата името!
ясен-красен: звездата е кръст без глава, но с ръце
и с греховно разтворени крайници не по-далеч...
сред природата дива всяко изгаряне кожно
убеждава човека да бяга назад без да гледа ловеца!...

Оценка произведения:
Разное:
Реклама
Обсуждение
Комментариев нет
Книга автора
Предел совершенства 
 Автор: Олька Черных
Реклама