Потом узнаю...

Я знаю, что наступит срок,
- В былое буду выслан я...,
Но в хламе прошлого, друзья,
Меня найдете среди строк...

Моя душа тогда расскажет,
Что дух нельзя повергнуть в прах,
И затрепещет он в руках,
Быть может, лучший путь укажет...

Сижу, пишу, уже зеваю...,
А перечитывая, - ржу...
Не много ль на себя беру?..
- Потом, когда-нибудь, узнаю...

-------------------------------------

- Неожиданный подарок!..
Красимир Георгиев перевел на Болгарский:

НАВЯРНО НЯВГА ЩЕ НАУЧА
.
Изтича срокът мимолетен,
от миналото ще съм част...
Но там ще бъда пак до вас,
сред редовете ме търсете...

Душата ми ще ви разкаже,
че в прах не се превръща дух,
ще трепка в длани с взор и слух,
навярно пътя ще покаже...

Седя си, пиша, мисли слушам...
И препрочитам – с весел страх...
Дали посмях... Добър ли бях?
Навярно нявга ще науча...

- Ударения
НАВЯРНО НЯВГА ЩЕ НАУЧА

ИзтИча срОкът мимолЕтен,
от мИналото ще съм чАст...
Но тАм ще бЪда пАк до вАс,
сред редовЕте ме търсЕте...

ДушАта ми ще ви разкАже,
че в прАх не сЕ преврЪща дУх,
ще трЕпка в длАни с взОр и слУх,
навЯрно пЪтя ще покАже...

СедЯ си, пИша, мИсли слУшам...
И препрочИтам – с вЕсел стрАх...
ДалИ посмЯх... ДобЪр ли бЯх?
НавЯрно нЯвга ще наУча...