***
Когда Минувшее столкнулось
Лоб в лоб с просроченным Грядущим –
Над человеком кровь сгустилась.
И человек, влетев случайно
В остановившееся время,
Моргает головой просторной.
(В кастрюле хруст его извилин).
Он вспоминает из кармана,
Как, сидя в бой на унитазе,
До нитки проигравшись в прятки
И рассыпаясь на квадраты –
Он выключил себя снаружи,
Потом задул свечу внутри.
Теперь на все замки открытый,
Став человеком из огрызков,
Он лёжа правит бал на сцене,
Играя первую похлёбку
В анатомическом театре.
Его душа бежит по трубам
Рыгая на ходу подмёткой,
Ручей членораздельной речи
Стекает на пол из затылка.
Над ним патологоанатом
Склонился с хохотом печальным,
Разглядывая по спирали
Бесценную работу смерти.
Вокруг отвисли чьи-то лица,
Глазами собираясь в точку,
Вникая с разворота в тему:
Причина смерти человека.
За окнами осенний вечер.
Потусторонний город…
Вечность…
Спросонья сумеречной пеной,
Покрылся воздух изнутри.
А где-то рядом во Вселенной,
Под сводом внеземной зари,
На основании ребёнка,
Забыв размерами про стыд,
Мечтают двое перепонкой,
Подробно воя на кусты.
|
Послесловие:
стихотворение опубликовано в болгарской Литературной газете в переводе поэта Румена Шомова:
***
Когато Миналото сблъска се
лоб в лоб с просроченото Бъдно –
кръвта сгъсти се над човека.
И ето че влетял случайно
във спрялото безмълвно време
той мига със глава просторна.
(Сам скърца в тенджерата с гънки).
От джоба си припомня някак,
как седнал в бой на унитаза,
до голо проиграл се в жмичка,
разпадайки се на квадрати –
изключил се е сам отвънка,
а духнал е свещта отвътре.
Днес всичко е без катинари,
човек се става от огризки –
лежи и режисира бала,
сам в ролята на първа супа
в анатомическия театър.
Душата тича по тръбите,
уригвайки се на подметки,
а ручей с реч членоразделна
тече по пода от врата му.
Над него патоанатомът
привежда се със кикот жален
разглежда като по спирала
трудът безценен на смъртта.
Отвред надвиснали муцуни
очи събират в тази точка
и в темата навлизат ходом:
Причина за смъртта човешка.
Вън зад стъклото есен, вечер.
Задгробен град...
Студена вечност...
Дрезгавина от сънна пяна
отвътре въздуха покрила.
А нейде редом във Вселената
под извънземните зори,
по детските закони странни,
забравили размер и срам,
мечтаят двама чрез мембрана
подробно виейки на храст.
Мне нравится ход ваших мыслей